Тя

От дете я помня.
Още щом проходих почнах да я гоня, от тогава се опитвам да ѝ говоря.
Помня първите закачки - серенади със китари. Ще поровя във дълбоките мемоари.
Тя научи ме да слушам, научи ме да чувствам пулса ѝ - в ритъма свирейки блуса ми.
Съчувства ми, забавлява ме, стимулира ме, вдъхновява ме, отпуска ме, успокоява ме.
Опознах я и научих нейният език - разбира всяка моя дума, всеки шепот, всеки вик, всеки виц, бъзик, ремикс, 24/7 in the mix -
Who the hell is this? Музиката е тази мис.

Първи поглед и допир, и форма на усещане. Искам всяка сутрин щом стана да се срещаме.
Виждам я насреща ми - във слънцето, във вятъра, във звуците, във облаците, и във вещите.
Тя за мен е единствена и неповторима, за нея не е достойна и най-добрата ми рима.
Тя не може да е втора, защото е прима - за нея място отредено в сърцето ми има.
С мен е във делата, във идеите. С мен е във тълпата, във борбата със злодеите.
И.. помага ми винаги да се справям със себе си - да оставям само спомени и никакви белези.

И, както си седя, помня появи се тя, струва ми се долови се, като мириса на цветя.
В ириса ѝ видя се ... изгрева прекрасен. Минусите тя гази със смехът си ясен.
С комплимент я украси - тя няма да възрази, произнеси ѝ името, и се възнеси -
особено ако си онзи тип, който ѝ носи positive energy, може и рози.
Пред очите ми е, но очите ѝ не мога да видя.
Предпочитам със лъчите ѝ да се обсипя.
Ако не - не значи, че ще ѝ се обидя, но плаче ми се щом си го помисля, затова ще засвиря.

Не съм същия. Ти си виновна. Как е възможно нашата връзка да бъде съдбовна?
Няма омраза, но има агресия. Няма точна фраза, но има колекция.
Все не те разбирам, и все ми е интересно, чувства събирам от ранно детство и още се чудя:
"Опознавам ли те?", но с изненада все задаваш се.
Преценявам времето според това, кога съм с теб,
после се усещам, че съм блед - не ял, не спал.
Дебна всеки момент, във който мога да те чуя.
Пред теб съм, като капка - преди била струя.

Listen here