Благодат

Leena & Тахома

Някой пак е палил пало санто
и витае в небесата - ало! ало!
Само две чертички
върху листа бял
аз смятам, че е плюс, а ти че кръст - не ми се вярва.
Първата ти чакра - да почнем от нея,
да разтърсим и храма на твоя бог водолея.
Потъвам във вина, но не ходя ръце да мия,
бърша си мустака в бедро и треперя.

Случайна ли бе нашата среща
или някой друг диктува кое и как да бъде точно?
Аз вярвам от мен зависи какво да си сготвя,
но не и как лунен лъч светва във хола.
Далеч не мисля всичко важно е в главата ми,
но как да преборя силното желание за пълен мир?
Ще седна на килима в поредния опит
отвътре някак да усетя спокойствие.

Не бой се!
Знам един в Дианабад, дето лее
куршуми и май, че не е шарлатан голям.
Сеш'се - пращам хора, квартали, мунициите, схемите
да личи от далече, че съм паднал от Марс.
Всичко е игра на зар - дюшеш. Картите таро слушаме.
Паля цигара чуй ме - креват от лилав пушек.
Телата - пожар адов, вселена нагорещена
и пламва остава само пепел. Легенда нема.

Луната ни съблече с лъчи,
хладно ти е, с теб ме завий и нищо повече.
Отпусни се - падаш - вече не си,
докосни ме без ръце и вземи много повече.
Луната ни съблече с лъчи,
телата ни са бели лъжи и нищо повече.
Отпусни се - падаш - вече не си,
докосни ме без ръце и вземи много повече.

Колко трудно е да си спазим оправданията?
Колко псувам тая карма, а не вярвам в тва.
Колко пусто е без вяра, но това съм аз!
За к'во се цупиш? Т'ва е от моя зодиакален знак.
Да, гали ме по гривата - с пешка взимаш царицата.
Остани по без нищо, без обеци и без ризница.
Уязвими взаимно, безсилни пред изкушението
да намерим нещо повече от телесно, къде е то?

То е там, където има тишина,
където мислите витаят, но не са ни господар.
То бяга от излишния шум и тая пуста суета
като хипноза.
Все изгубени в мисли, избледняла сетивност,
цялата форма започва да губи смисъл.
Вземи едно кълбо прежда, изплети ми душата си.
Усети ли? Къде си ти?

Изгубен в лабиринт на подсъзнанието,
тъмен като в рог - мазохист съм и желая го.
Страх ме е но, слушай моя страшен вой!
Слушай к'во ти ка'ам -
безрасъдно е да продаваш тая разруха за сакрална!
Изгубени във вакуум се разсейваме с приказки.
Задръжки, предразсъдъци, претенции - събличам ги.
Световете ти вдишвам ги дълбоко във ямата
и ако не е завинаги, то в отсрочка е вярата.

Чуй се, вкопчен си в материята.
Неусетно пак ми казваш за твоя път - земния дар.
Не отричам, и страстта е безгранична.
Тръгвам, битката ми е лична.
Лице в лице с изгубено его, което търси име
после вещ, топлина, някой да го завие.
Това е само началото на едно от онези
непростими предателства.

Listen here