План Б

Реших да изкатеря 31 боулдъра в рамките на месец май - по един за всеки ден от месеца. Допълнително се ограничих с категорията 7б/7б+, съответно и името "План Б".

Вдъхновение

1. Кръговете във Фонтенблу
2. Количество x Качество > Трудност
3. Практична категоризация

Не съм мислил дълго време за това предизвикателство, беше сравнително спонтанно. Корените на тази идея съществуват още от първото ми ходене във Фонтенблу.
За разлика от други известни боулдър сектори, Фонт се различава със своите circuit-и (каменни кръгове).

Всеки кръг представлява поредица от номерирани линии из гората, специфично подбрани, така че да включват много различни стилове катерене - надвеси, плочи, траверси, скокове... Повечето кръгове са между 30 и 60 боулдъра с категории вариращи от 5a до 6c и са възможни в рамките на ден.

Исках да открадна тази френска идея и да я популяризирам при нас. Решаваме два проблема с един куршум:

1. Лесните боулдъри на Рила са рядко катерени и често са обрасли и мъхлясали
2. Някои красиви линии не набират популярност, защото са или трудно достъпни, или катерени преди 10 години, или тотално забравени

Разбира се, Рила е много по-сурова и дива от гората във Фонт. Нека се стараем да я запазим такава. Катеренето на 50 боулдъра в рамките на ден е практически неусъществимо. Най-малкото, неравните площадки при кацане от боулдъри изискват повече от 1 тънък крешпад. 31 камъка за 31 дена беше една логична натурална летва.

Тук си поставих и следващото (неформално) условие: да използвам само 3-те крешпада които имам (2 двойни и една дебела салфетка), които носих сам из гората. Изключение са 1-2 по-високи камъни, където използвах наблизо кешираните крешпади.

Уверете се, че може да използвате чуждите крешпади. Никога не катерете с нечия екипировка без разрешението на собственика. Изтупайте и приберете крешпадите там където сте ги намерили, не ги зарязвайте просто където ви е удобно.

Мога доста простичко да обобщя защо каменните кръгове ме привличат.
Това е анти "grade chaser" идеология. Целта на нашия спорт не е просто да изкатериш най-трудното възможно, за да нахраниш егото; не е и да катериш само в комфортната си зона.

$$ \text{Количество} \times \text{Качество} > \text{Трудност} $$

Всеки иска да се предизвика. Каменните кръгове добавят едно ново измерение в живота на боулдър катерача.
Ясно, че можеш да изкатериш 7б, но можеш ли да изкатериш всяко 7б?

Реших също да заснема това предизивкателство, като ще забележите, че всички кадри са снимани от статив. Вярвам, че практикуването на самодостатъчност е основно за едно приключение.

Вълнувах се и от възможността да си създам по-адекватна оценка за категориите 7б и 7б+ на Рила. Категорията е доста субективен критерий, и често я сравняваме с някои по-характерни за трудността линии benchmark-ове, както и с други уж по-лесни и уж по-трудни линии.

Предприемайки това предизвикателство, ми беше почти гарантирано, че ще катеря главно боулдъри от тази категория и ще развия добра преценка за себе си - кое ми е трудно и кое не толкова. Дали страхът играе роля? Кой стил ми пасва повече? Има ли значение, че съм спал само 5 часа?

А защо точно 7б? Не знам, стори ми се удачно популярна категория. Ако бях избрал 8а, трудно щях да достигна 31 бройки.
Защо не 6c? Мисля в бъдеще да разработя и по-лесни кръгчета, но 7б категорията ми е на лимита на флаша и на всеки боулдър се стараех да го изкатеря от първи или втори опит.

Като цяло нямаш право много да циклиш в едно такова предизвикателство. Въпреки, че аз доста си поциклих на някои от тупалките..
Повече за категоризацията на трудност в катеренето очаквайте в следващ пост.

Планиране

Няма официален гидовник за Рила, но има достатъчно информация за да си набележа боулдърите. С помощта на Черната Кутия подбрах само по-красивите, наистина величествено високи боулдъри.

Само най-ключовите линии, скалните бенчмаркове, които на практика дефинират значението на "седем бе" в долината - исках да покажа creme-de-la-creme на рилското катерене.

Със сигурност съм изпуснал доста от тях, а и от чисто логистични причини бе удобно да изкатеря и 7б-тата близо до по-култовите боулдъри. Например, каменната река гъмжи от 7б-та. Имам чувството, че всеки втори камък е 7б.

Основните ми уреди бяха https://8a.nu и youtube/instagram, където гледах няколко различни бети. Повечето боулдъри катерих без да знам за варианта обаче. Аз едвам ги намерих някои по описанията на приятели, камо ли да запомня с коя ръка на коя (неизчеткана) хватка се ходи. Това беше тотално в стила уви.

Чисто хронологично, идеята ми хрумна 19-ти април, когато и открих сезона на Рила. До 3-ти май още ходех на Боженица и 4-ти май ми беше първата сесия от кръгчето. От 4 уикенда в месеца плюс 6-ти и 26-ти като неработни дни и минус 31-ви когато съм на тимбилдинг оставаха 7 катерачни дни. 31 боулдъра за 7 дни са 4 дена по 4 и 3 дена по 5.

Първата неделя изкатерих 5 боулдъра и се чувствах изключително добре.
Втората неделя, обаче, го даваха да вали нон-стоп и двата дена подред.
Реших да си взема отпуск в петък, за да успея да наваксам пропуснатия уикенд. Трябваше да изкатеря поне 8 боулдъра. Катерих до 23:30 и после едвам се прибрах с колата. Първа пречка, но успях да я прескоча.

За сметка на това неделя беше поспряло да вали и с @davidcanasdelmazo отидохме да снимаме малко кадри за Flipp Crashpads. Помежду другото успях да метна и "3/4". Това ми е най-страшното преминаване от цялата серия. Излизането беше супер мъхлясало и мега влажно. Еспадрилите ми можеха да плеснат всеки момент. Крешпадите едвам покриваха земята и от високото ми се струваха твърде тънки.

На 18-ти се събрахме много хора на Рила и предпочетох да катеря с компанията, вместо да трупам бройки. Все пак добавих и "Хоремаг" в листа. За него мога да кажа твърдо 7b+/c, доста комп-стайл и въпреки, че ми пасна на стила, ми отне твърде много опити.

От там нататък нещата загрубяха.
Уикенда на 24-ти го даваха да вали, а последния уикенд 30-ти/31-ви не съм в България. Трябваше да направя решение. Мога да се откажа сега и да отложа за друг месец или да направя поредица от нощни и ранни сутрешни сесии, като работя отдалечено от град Рила.
Във видеото към 33:21 ще видите как понеделник вечер се подготвям за спане в колата, импровизирана вечеря и много стягане.

Вторник изкатерих още 4 бройки - 2 сутринта на Тунелите и 2 вечерта на Моста. Нямах време за повече, защото от 09:00 до 18:00 бях в град Рила и пишех нетуъркинг софтуер. Пробвах и "Пей Дръвче", който FA-нах 2023-та и му бях дал 7б, но вече съм убеден, че е поне 7б+/7c. Просто доста техничен и висок.

Плана беше сряда сутринта да се прибера, но се навих да видя "Midnight Lightning", защото вторник беше твърде мокър, а не ми се качваше повече към тунелите. Също е доста култов камък.

За мое щастие времето на 24-ти събота се оправи, но го даваха да почне яко да вали по обяд. Събрах крешовете в колата и се навих за последен тласък - вечерна сесия петък след работа 5 бройки и още 5 на сутринта събота. Това е най-голямото количество боулдъри, които съм катерил на Рила в рамките на 24 часа.

Последния ден катерене беше агония. Чувствах се като голям слабак, а ми бяха останали само високи и трудни камъни. Започнах интензивно с "Магнолия" и "Кортизол", но БДС тотално ми взе душата. Според мен е 7c/c+. Демотивира ме страшно много и изгубих голяма част от деня там. Зациклих... а бурята се чуваше в далечината.

"Аспарухово Пее и Танцува" си го пазех в ръкава, защото не ми изглеждаше толкова труден, колкото страшен. И се оказах прав. От там ми оставаха само още два. В околностите знаех само за мой FA от миналата година "Каскадьорка с дълги крака", но той изисква много издръжливост. След 8 боулдъра, аз едвам се движех в гората.

Докато търсех "Каскадьорка" се сетих за "Куче в чекмедже" и "Бруно". Официално "Куче в чекмедже" е по-скоро 7а/7а+ и не исках да се улеснявам, особено след "Здравец" (който си го броя направо на аванта, като за старт, доста софт). "Бруно" обаче е мега линия. Second Go!

За последен боулдър нямах много избор. Времето ми изтичаше, а най-близкия камък бе "Каскадьорка". Изкатерих правия старт, да си го припомня и се концентрирах за ниския. Цики-Цаки, лява-дясна, обаче не. Просто нямам сила. Заваля.

Казах си "това ли беше"? Така ли приключва моето приключение? С един боулдър по-малко? Недопустимо.

Последен в листа ми беше "100 грама сладки". Отново линия, която изкатерихме с Матей миналата година. Оригинално му бях дал 7c, но таях надежди, че ще бъде сух. Също щеше перфектно да се впише в плана ми да има боулдъри от много различни сектори. Но не бях убеден, че имам силата да го изкатеря.

Качвам се в колата, пускам чистачките, слизам от моста.. Долу не вали, само капе. Отивам до завоя, паркирам колата и вадя крешовете. Двойка и Салфетка трябва да ми стигнат. Намирам камъка и наистина е сух. Загрявам наново. Притеснението, напрежението.. това е кулминацията на приключението. Цък-цък и бам, изкатерих го, флаш. Не бях сигурен дали това е седналия старт, не беше ли дефиниран някъде по-ниско. Офф. Заставам на ниския старт, събирам главата, вдигам дупето, бам-бам и пак флаш. Миналата година едвам го държах ръбето, явно съм заякнал.

Край. Стига толкова.

Изпълнение

Като цяло съм доволен от това преживяване. Във видеото само малко успях да засегна елемента на логистиката спрямо пренасянето на крешпади, наместването им под боулдърите, и четкането на мъхове, но това представляваше 90% от времето ми.

Пренасянето на камерата, смяната на обективи, наместването на статива.. тези неща също трудно се заснемат, но отнемат от времето и енергията.

Реално втората сесия, когато изкатерих 8 боулдъра на реката бях влязал много в ритъм. По препоръка на Филип започнах от горе, от "Апче", и постепенно слязох надолу. Това определено беше много важно логистично решение. А след "ТНТМ" бях в тотална еуфория и можех да подскачам между скалите. Реех се от боулдър на боулдър.

"ТНТМ" е един от по-високите боулдъри с изключително красиво и приятно катерене. Там 20 минути намествах крешпадите, така че да покрият максимално много площ, още 5 минути намествах камерата, и още 5 минути си обувах еспадрилите. След това бях на камъка за броени секунди, и после вече слизах. Това чувство от победа след количество подготовка е много удовлетворяващо.

Не просто си изкатерил боулдъра на късмет, а си направил всичките малки ритуали, които да те приближат максимално до преминаването, така че от началото до края на изкатерването си да си оптимален, лек, непобедим.

Боулдърите, които ми взеха душата (и на които най-много зациклих) са "Курбан", "Шогун", "Хоремаг" и "БДС".

На "Курбан" реално не знаех бетата, дори не бях сигурен дали съм на правилния боулдър. Подскачах известно време докато се стъмни и накрая открих една бонус хватка. Също счупих частица от една от стъпките на боулдъра вдясно, много я натегнах, това също го няма във видеото.
После разбрах, че всички го тръгват с някакъв безумно висок прав старт и реално моето изкатерване е вероятно първото на ниския старт, който считам за по-красив и логичен.

"Шогун" направо си го флашнах, ама ми плеснаха краката 120 пъти и накрая дабнах камъка зад мен - ударих го без да искам. Ако го нямаше камъка, вероятно пак щях да удържа маха, и на видеото почти не се вижда, но не ми стоеше право на сърцето и се задължих да го изкатеря наново. Последва сигурно час мятане на опити, всичките мега близко, но падах от някакви дребни грешки.. и умора. Все пак ми беше 7-ми за деня.

На "Хоремаг" направих две сесии, и май е единствен такъв. Неделя вечерта с Дейвид го разучих. Мислех си, че пробвам "Балкан турист" тогава, но реално това ми се стори по-готината линия на този камък. Не знам дали моята бета е официалната, но е доста състезателно рисково движение. Изнерви ме, ама ме изкефи.

А на "БДС" вече бях под много стрес. То е височко, силов боулдър. Достатъчно изчистен е, че няма нужда да се колебаеш за други бети, ама просто вече не смогвах. Изкатерих се отзад по дървото на "Пей Дръвче" и това дърво е цялото в смола. Съответно ми залепнаха космите на подмишниците за кожата, тениската за гащите... Бе, беше доста гадно.
Отгоре откатерих и пробвах да четна хватките, защото нямах въже в себе си, нито пък време да го връзвам и тн. Всъщност затова катеря гол, просто тениската ми лепнеше, не беше чак толкова топло, даже леко капеше дъжд.

Другия момент, който искам да споделя е за живота на Рила. Аз съм супер привилегирован да имам свободата да ходя на Рила толкова често, да имам кола, да имам къде да спя, да живея в София и да мога да ходя вечерта след работа... Искрено съм благодарен.

Радвам се, че имам и верен партньор до себе си - Тито. За него тия две седмици на Рила си бяха пълен рай. Да тича на свобода, да си ляга късно, да яде на корем. Преди избягвах да ходя с кучето, защото се качва на крешпадите, пречи на хората, трудно спим в колата.. Но сега и той се понаучи малко кое къде как и дори вече знае някои рилски пътеки из гората по-добре от мен. Честно, с тоя нос, навскъде може да стигне.

Ще се въздържа от класация на боулдърите по трудност или качество, това се доближава повече до гидовник, отколкото до блог пост. Но можете да видите пълен лог в 8а-то: https://www.8a.nu/user/dimitar-rusev/bouldering

Бъдеще

Няколко пъти вече ме питаха "ще има ли тридесет 7c-та". Отговорът е не. Не тази година поне. Предизвиквам вас (Слав, Боян, Ванко1, Дарко, Матей ГЛМ, ..), да повторите моя кръг и да подобрите рекордното време от 20 дни. Пожелавам ви добри метеорологични условия и здрави кожи!

Според Филип кръга е възможен за един ден. Склонен съм да се съглася. Вече знаем, че физическото време за катерене е не повече от 1 час, а с правилната подготовка и добра подредба + силен гръб, всичко е възможно.

Моля спазвайте правилата на Рила:

🌲 Пазете гората
🔥 Без никакъв огън
⛺ Спане само на определените места
🚯 Събирайте всички боклуци